Друг човек ПРЕМИЕРА
от Пъотр Гладилин
60
Сценография: Никол Трендафилова
Музикална среда: Димитър Еленски
Участват: Мартин Димитров, Биляна Георгиева
Музикална среда: Димитър Еленски
Участват: Мартин Димитров, Биляна Георгиева
„Друг човек“ е постабсурдна, гротескова трагикомедия, която изследва дълбоки екзистенциални теми като идентичността, паметта, самотата и нуждата от свързване с другия. Пиесата представя абсурдна, но многопластова ситуация между мъж и жена, чието минало и взаимоотношения са неясни и постоянно се пренаписват. Забравата тук е и двигател на действието, и метафора за човешкото съществуване. През диалозите и взаимодействието между двамата, Гладилин изследва универсални въпроси: Кой съм аз без миналото си? Мога ли да живея сам? Трябва ли да вярвам, за да обичам?
По думите на автора: „Конфликтът е в съзнанието, в мисълта. Пиесата не е свързана с битовата страна на живота. Тя е за това – кой съм аз, що за личност съм? За пътуването към себе си.“ Това я прави универсална, философска – „движение на мисълта“, което надхвърля конкретиката на сюжета. В нея реалността се преживява като „игра с реалността, а не игра в реалността“, подчертавайки гротесковия характер и символичния пласт на действието.
Пиесата играе с архетипите на мъжко-женските отношения и същевременно представя болезнено актуалния екзистенциален страх от изолация, забрава и изгубване на връзката със себе си и другите. Изолираната, условна сценична среда ще отразява това вътрешно търсене и копнеж по смисъл. „Ние сме престанали да се разбираме и сега отново трябва да се търсим…“ – този зов на Гладилин е в основата на пиесата и на предложената сценична интерпретация.
По думите на автора: „Конфликтът е в съзнанието, в мисълта. Пиесата не е свързана с битовата страна на живота. Тя е за това – кой съм аз, що за личност съм? За пътуването към себе си.“ Това я прави универсална, философска – „движение на мисълта“, което надхвърля конкретиката на сюжета. В нея реалността се преживява като „игра с реалността, а не игра в реалността“, подчертавайки гротесковия характер и символичния пласт на действието.
Пиесата играе с архетипите на мъжко-женските отношения и същевременно представя болезнено актуалния екзистенциален страх от изолация, забрава и изгубване на връзката със себе си и другите. Изолираната, условна сценична среда ще отразява това вътрешно търсене и копнеж по смисъл. „Ние сме престанали да се разбираме и сега отново трябва да се търсим…“ – този зов на Гладилин е в основата на пиесата и на предложената сценична интерпретация.
купи билет
20 Ноември, 19.00 (Зала Underground)
02 / 943 38 90
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя