Режисьори Маргарита Младенова и Иван Добчев
Драматург Флориан Хирш
Сценограф Елена Иванова
Композитор Христо Намлиев
Фотограф на работна снимка Кети Райкова

С участието на Александра Чорович, Биляна Георгиева, Борис Кръстев, Васил Дуев-Тайг, Даниел Пинто, Дени Бойе, Жером Бюрелбах, Константинос Хаджисавас, Мария Карамитри и Сава Драгунчев

В България ще можете да го гледате само на 17,18,19 и 20 декември 2022г.

„Декалог на тревогата“ е партньорски проект между ТР „Сфумато“ и Националния театър на Люксембург в рамките на „Катастрофа“ – мултинационален творчески проект, иницииран от UTE (Съюз на театрите на Европа), за периода 2022-2023 г. Той продължава в действие стратегията на театралната работилница, развива реално основните цели и функции на нейното съществуване в рамките на специфични модели, методики и практики на лабораторията.

През етапи на международно ателие в София с разноезична трупа от десет актьори, отворено за публика; превръщане на ателието в спектакъл и премиерни представления в Люксембург; участие на „Декалог на тревогата“ във фестивал на целия проект „Катастрофа“ в Порто, Португалия и последваща мрежа на разпространение във фестивали и турнета в европейски театри – проектът надгражда мащабна културна стойност; вписва постиженията на българската театрална мисъл в световната културна картина, обединява творчески енергии на млади артисти и опитни професионалисти; отваря диалог с разноезична нова публика, работи за смислен и одухотворен живот на човека от ХХI век в контекст на кризи от всякакъв род.

В контекст на загуба на ценности, резигнации по отношение на духовни бази и културни натрупвания – проектът има приносно значение за стимулиране на публичния диалог за възвръщане на чувството за смисъл в човека. Ефект на реверберацията – чрез включване участие на театрални студенти и на студенти хуманитаристи и на публики във всички етапи на творческата „експедиция“ – ще провокира и породи „щафета“ от последващи идеи и акции по най-тревожните екзистенциални теми днес.




Проект „Катастрофа“ е замислен от правещи театрали и в това е неговата сила. Мощна тема, ясно конструиран замисъл, отворено пространство за създаване и перспективни маршрути за разпространение. За нас най-пагубната катастрофа е амнезията за ценности и културни натрупвания. „Декалог на тревогата“ събира правещи и мислещи театрали – убедени, че паметта е същински „Ноев ковчег“, който пренася ценности през потопа на амнезиите.

През театъра на Треплев от Чеховата „Чайка“, който извежда сцената като мета-пространство от задушаващата бутафория на уподобителния театър – към нови измерения на поетичното – ще събудим за живот десет текста – с десет актьори – в десет представления. Многоглас на шест езика върху Чехов, Платон, Софокъл, Калдерон, Бюхнер, Достоевски, Мюлер, Селин, Ани Илков, Арто, Цветаева, Елиът.

Възнамеряваме оста, която пронизва текстовете и предопределя последователността на точния текст в точния момент, да бъде в посока на изход отвъд катастрофата. През големите истини-прозрения-предупреждения към днешния човек. Срещу забравата, срещу изчезването на духовните съкровища, без които човекът не е цял.

Представяме си живо, умно, неочаквано „разиграване тук-сега“; реконструиране на фрагментите в едно тотално театрално зрелище, в което не ние събуждаме за живот големите текстове, а те нас ни „отключват“ – зареждат с енергия и смисъл.

Силните текстови съдържания провокират откриване на нов „театрален текст“ – неповторим образен и визуален пластически език, „нови форми“ на театъра като живо изкуство, които не са самоцелни, а провокират друго мислене за значението на изкуството като човекознание и артистично послание към днешния човек. Артистизмът като духовна енергия, която завръща „чувството за смисъл“, про-вижда изход от кризата. Силно днешно звучене на класически текстове. Събиране на „тук-сега“ с „там-някога“. Театърът като надреалност, която осмисля и обогатява реалностите.

Маргарита Младенова и Иван Добчев