През последните няколко години в театралната практика на “СФУМАТО” се узакони провеждането на ателиета, като предварителен етап в подготовката на всеки нов проект. Още в началото искаме да уточним, че това не бива да се бърка с понятия като “кастинг” или “селекция”. АТЕЛИЕТО Е ВЪВЕЖДАНЕ НА ГРУПА ДОБРОВОЛНО АНГАЖИРАЛИ СЕ С ТЕМАТА НА ПРОЕКТА АРТИСТИ В ПРОСТРАНСТВОТО И ПОЕТИКАТА НА БЪДЕЩИЯ СПЕКТАКЪЛ.В този смисъл ефектът на ателието има характер и на курс по квалификация, своеобразна форма за поддържане на творческата кондиция на актьорите, както и на възможност за разширяване на хоризонта на професионалните им възможности.

Целта на ателието никога не се формулира прагматично и по принцип не може да се изчерпи с няколко ясно изречени показатели. ВСЪЩНОСТ ГОЛЯМАТА ЦЕЛ - МЕЧТА НА АТЕЛИЕТО Е ДА ПРЕДИЗВИКА ВЪЗБУДА В ТВОРЧЕСКАТА ПРИРОДА, ДА СЪЗДАДЕ ВЪЗДУХ ЗА ЖИВЕЕНЕ ОКОЛО ВИДЕНИЕТО НА НОВИЯ ПРОЕКТ. Ако използваме някаква аналогия, това е нещо като тренировките на космонавтите за кацане и ходене по Луната в земни условия.

Предварителната подготовка на ателието изисква от водещите го режисьори тотално проучване на конкретния автор или тема. Естествено това не е просто научен интерес, няма никакъв смисъл механичното трупане на познание, ако то не е осветено от страстта на някаква поетична идея, в която са се влюбили водещите ателието. В ПОДГОТВИТЕЛНИЯ ЕТАП СЕ ВКЛЮЧВАТ СПЕЦИАЛИСТИ-ЕКСПЕРТИ ОТ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ - ЕТНОГРАФИ, ИСТОРИЦИ, ФИЛОЛОЗИ, МУЗИКАНТИ, ХУДОЖНИЦИ, ТЕОЛОЗИ, ФИЛОСОФИ. Повечето от тях всъщност стават част от постановъчния екип на бъдещата постановка. Много важна за нас става фигурата на хореографа, тъй като в първоначалната фаза на ателието всички вербални аргументи и обстоятелства трябва да задвижат телесно актьора, да се трансформират в определен телесен импулс.

Първите стъпки естествено са мъчителни, непохватни, спънати, като всяко прохождане. Цялата ни цивилизация - образование, обучение и културен контекст са изградили мощни бариери пред това прохождане в пространството на поетичната реалност. Търпение и търпимост към естествената склонност да се приплъзва актьора към познатите форми на изказване /показване на осъзнато разбраното значение.

Цивилизацията всъщност е мощна манипулативна система от клишета и в нея преуспяват овладелите ги - това е моралът на “юпитата”. Когато става дума и просто за култура или за постмодерни упражнения това би вършило работа и в театъра, но ние сега говорим за изкуството на театъра, като живот в една паралелна реалност, в която законите на реалното живеене са твърде относителни, да не кажем вредни.

Вредно е дресираното от масовата култура правило всичко да се обяснява и сдъвква като смисъл. ВРЕДНО Е ЖЕЛАНИЕТО /НАТРАПЕНО ОТ ПАЗАРА И КОНЮКТУРАТА/ ДА СЕ ХАРЕСВАШ НА ВСЯКА ЦЕНА, Т.Е. ДА СЕ ПРЕВРЪЩАШ В СТОКА ЗА ПРОДАН, ДА ПРОДАВАШ ЧАР, УСМИВКИ, СЪЛЗИ, ЕМОЦИИ, СЕКС И ДОРИ ДУШЕВНИТЕ СИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. ОСОБЕНО ВРЕДНО Е ВРОДЕНОТО У АКТЬОРА /ВЪОБЩЕ У ЧОВЕКА/ ИЗКУШЕНИЕ ДА ПОВТАРЯ ВЧЕРАШНИЯ УСПЕХ, ДА ПРЕВРЪЩА В НАВИК СПОНТАННО ВЪЗНИКНАЛИЯ ИМПУЛС. Това калцира творческата природа и в резултат виждаме как едни от най-талантливите и интересни млади актьори /пр. Ивайло Христов, Кръстьо Лафазанов, Христо Гърбов/ “замръзнаха” в калъпите на собственоръчно изградените стереотипи.

В националният манталитет на българина често се проявява един абсолютно неадекватен на творческата природа на театралната игра комплекс - да не се изложа, да не подлагам на риск веднъж вече постигнатия си имидж. Това фрустрира мнозина от актьорите от средното поколение.

Хайнрих Бьол има едно кратко есе за рискът на писателя. Когато застанеш срещу белият лист, нямат значение всички предишни романи, разкази, няма значение техния тираж, хвалебствените отзиви и дори Нобеловата награда. Пред белия лист писателят всеки път започва от нула, като при първия разказ, първия роман. Това ние смятаме за валидно и при правенето на театър. Трябва да осъзнаем, да приемем метафората, че правенето на театър, писането чрез движения и думи в празното пространство, е като да пишеш върху крайбрежния пясък - вълната идва, като завеса и зачерква вече записаното. И пак отново - но никога точно като преди. Някога, в началото на своя театър лабораториум Гротовски каза, че актьорът трябва да се премери с Хамлет като със Слънчев лъч. За актьорите от конвенционалния театър, които имат самочувствието, че всичко могат да измитират, това звучи като претенциозна метафора. Според нас това е възможен път, неистова методология, мечта, чиято невъзможност да стане нещо видимо я прави още по-притегателна. ЗАЩОТО "СФУМАТО" Е ТЕХНИКА ЗА РИСУВАНЕ ИМЕННО НА НЕВИДИМОТО, НЕДОКАЗУЕМОТО С РАЗУМА И ОПИТА.
 

​АТЕЛИЕ 
ателието се води от проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и Асен Аврамов
ПЕРИОД 23 - 24.6.2012

ДО ВСИЧКИ ЗРИТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА ТР „СФУМАТО”

Съюзът на театрите в Европа /UTE/, в който Сфумато членува, инициира международен проект АТЕЛИЕ 200 с цел почитателите на театралната магия да стъпят на сцената, да участват на живо в създаването на творба – ръководени от опитни професионалисти.

Скъпи приятели,
почитатели на театъра като духовна територия,
през годините ние сме ви посрещали в нашия дом Сфумато,
срещали сме вашите изпълнени със светлина погледи и сме ви безкрайно благодарни,
че ви има,
че сте с нас,
че не сме сами в нашите изпитания на човешката душа.
Сега ви каним в едно истинско съпричастие с един от най-вълнуващите текстове на световната драматургия – монолога на Вселенската душа от пиесата „Чайка” на Чехов.
Това е като да ви поканим на бдение или протестно шествие в защита на някаква велика кауза. А каква по-велика кауза може да има от Душата, която непрестанно се бори с материалното.
Вярваме, че всички вие, които изповядвате театъра не като забавление и разтуха, а като Църква, ще се отзовете на нашата покана.

БДЕНИЕТО ще се състои от две фази:

ПЪРВИ ДЕН – 23 юни 2012, събота. От 10.00 до 14.30 часа
Зала Сфумато, запознаване с проекта и текста.
Работа с композитора Асен Аврамов и режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев.
ВТОРИ ДЕН  – 24 юни, неделя. От 10.00 до 18.00 часа
Извозване с автобуси до сметището в Суходол.
Самото БДЕНИЕ в сметището, което ще бъде заснето от екип кинематографисти.
Обяд, който ще бъде осигурен от организаторите.
Връщане с автобуси до Сфумато, след края на акцията.

Акцията е безсребрена – единственото, което можем да ви дарим ще бъде диск с малкия филм, който ще се получи като резултат от нея.

Срок за заявки за участие: 18 юни 2012 година
Рада Баларева, тел. 0894453669, sfumato@box.net1.bg
Заявката е писмена /по обикновена или електронна поща/ 
и трябва да съдържа името, възрастта, професията и координатите на кандидата.

Право на участие имат жени и мъже – театрални любители и студенти от всички възрасти и професии.
Утвърдените за участие в ателието трябва да се явят на 23 юни в 9.45 ч. в ТР Сфумато (София, ул. Димитър Греков № 2), с научен текст – Монологът на Вселенската душа, който прилагаме по-долу.

ОЧАКВАМЕ ВИ!
Маргарита Младенова
Иван Добчев

Театрална работилница "Сфумато" има удоволствието да ви покани да проследите уникалната международна акция  АТЕЛИЕ 200 "ВСЕЛЕНСКАТА ДУША НА СМЕТИЩЕТО" 23 - 24.6.21012
Съюзът на театрите в Европа /UTE/, в който Сфумато членува, инициира международен проект АТЕЛИЕ 200 с цел почитателите на театъра, ръководени от професионалисти, да стъпят на театралната сцена. Пет национални хорове от 200 мъже и жени в различни европейски градове ще се качат едновременно 
на сцената и ще бъдат заснети. 
В края на годината ще бъде създаден европейския хор на 1000-та: пет филмови записи от петте ателиета ще бъдат прожектирани едновременно върху 5 екрана в публичното пространство.

Сфумато ще доразвие проекта в инсталацията "ВСЕЛЕНСКАТА ДУША НА СМЕТИЩЕТО" .

На страницата на ателието във FB  http://www.facebook.com/pages/%D0%90%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-200-23-%D0%B8-24-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-2012-Atelier-des-200-23th-and-24th-June-2012/192609367528495 
ще намерите снимки и видео от вече проведените ателиета в Париж и Грац.