Иван Ланджев. За неизбежната случайност.

Съвсем малко предистория и контекст: Иван Добчев и Маргарита Младенова ме поканиха да направим нещо по мои текстове. И аз седнах да пиша – към познатите стихотворения добавих едни нови истории, около които всъщност се завърта цялата вечер.
Ще говоря за безцелните разходки, за това има ли участ, за един лесничей, за България, за белите рибояди и втория закон на термодинамиката... И ще чета стихотворения, няма как. Венелин Шурелов създаде много интересна визуална среда, а тримата заедно с Иван
Добчев и Маргарита Младенова направиха нещо съвсем различно и ново от моите текстове. Благодаря им от сърце за всичко! На сцената ми помагат и истински актьори – Иван Петрушинов и Славена Зайкова (същата благодарност и за тях).
Отдавна не съм се вълнувал така да участвам в нещо и ще се радвам да се видим.
 

Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска литература, преподавател. Носител е на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.
Книги: Поезия - „Ти, непрестанна новина“ (2018, 2020), „Ние според мансардата“ (2014) / „Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017), „По вина на Боби Фишер“ (2010); Хуманитаристика - „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).