Програма „Бекет” Последната лента. Не АЗ.
Самюел Бекет
Програма „Бекет” Последната лента. Не АЗ.
Самюел Бекет
70 мин.
Режисьор: Иван Добчев
Композитор: Асен Аврамов
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Сузи Радичкова
Участват: Малин Кръстев, Неда Спасова, Станислав Ганчев
Композитор: Асен Аврамов
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Сузи Радичкова
Участват: Малин Кръстев, Неда Спасова, Станислав Ганчев
ПОСЛЕДНАТА ЛЕНТА. НЕ АЗ
от Самюъл Бекет
Превод Антония Парчева
Сценична адаптация и постановка: Иван Добчев
Сценография: Никола Тороманов и Иван Добчев
Решението стъпва върху сценографска идея на Иван Добчев, Борис Далчев и Михаела Добрева.
Решението стъпва върху сценографска идея на Иван Добчев, Борис Далчев и Михаела Добрева.
Костюми: Сузи Радичкова
Композитор: Асен Аврамов
Композитор: Асен Аврамов
Участват:
Малин Кръстев – Крап на 69 г.
Глас - Станислав Ганчев, Крап на 39 г.
Неда Спасова - Уста
Малин Кръстев – Крап на 69 г.
Глас - Станислав Ганчев, Крап на 39 г.
Неда Спасова - Уста
-- -- -- >>>
Нищо не е по-гротескно от нещастието.
Нищо не е по-реално от собственото Ти.
Нищо не е по-съществено от несъщественото.
Нищо не е по-реално от собственото Ти.
Нищо не е по-съществено от несъщественото.
НИЕ НЕ СМЕ В ИЗГНАНИЕ, НИЕ СМЕ В ПОСЛАНИЕ!
„През ДУМИТЕ той се беше запътил към предела на нещо, напрегнато към Нищото. Ето, че най-сетне достигна този предел. Да въведе ДУМИТЕ в Смъртта или Смъртта в ДУМИТЕ – Той вече знае как е. ЕДИНСТВЕНО ТОЙ... Всичко започва от първите редове на „Молой“, когато един дебнещ, навярно самият Молой, разказващ от първо лице, скрит на височинка зад една скала, наблюдава двама души, които се срещат на излизане от града. Незабравим образ. Дошли от никъде, запътили се за никъде с клоунската си походка, двамата Бекетови крачещи се чувстват наблюдавани, както Владимир, както Уини и Крап, и онази полудяла Уста в „Не аз“, и всички останали. Има нещо да се види и да се каже, лошо видяно, лошо изказано. ДА ВИДИШ ВИЖДАНЕТО, ОЧИ В ОЧИ. ДА КАЖЕШ КАЗАНОТО, ДУМИ В ДУМИТЕ; в деня, когато писателят разбира, че трябва да напредва неотклонно в посоката – ЗЛЕ ВИДЯНО, ОЩЕ ПО-ЗЛЕ ИЗКАЗАНО – нашият Пруст, нашият Джойс, нашият Селин от втората половина на века е роден. Но също и нашият Данте, нашият Паскал, нашият Шекспир."
Алфред Симон
Искам да посветя това мое посягане към Бекет на паметта на двама мои любими приятели – Крикор Азарян и Наум Шопов, които в залеза на така наречения „зрял соцреализъм“ се бяха одързостили да поставят „Последната лента“. Незабравим спектакъл! Нямам думи да опиша ефекта от него върху цялото ни тогавашно театрално мислене. Много ми се иска нашият спектакъл да произведе този ефект и върху сегашното ни театрално състояние.
Иван Добчев
