Програма Достоевски "Изгонването на бесовете" Бесове
Програма Достоевски "Изгонването на бесовете" Бесове
110 мин
Адаптация и режисура: Иван Добчев
Сценография и костюми: Борис Далчев, Михаела Добрева
Музика: Асен Аврамов
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Борис Кръстев, Станислав Кертиков, Йордан Ръсин, Мак Маринов, Николай Върбанов, Васил Дуев-Тайг, Надя Керанова, Елена Дечева, Неда Спасова, Христина Караиванова, Виолина Доцева, Веселин Мезеклиев
Сценография и костюми: Борис Далчев, Михаела Добрева
Музика: Асен Аврамов
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Борис Кръстев, Станислав Кертиков, Йордан Ръсин, Мак Маринов, Николай Върбанов, Васил Дуев-Тайг, Надя Керанова, Елена Дечева, Неда Спасова, Христина Караиванова, Виолина Доцева, Веселин Мезеклиев
Награда Икар 2018 за авторска музика на Асен Аврамов
БЕСОВЕТЕ
– Той ще дойде пак и името му е човекобог.
– Богочовек?
– Не, човекобог. В това е разликата...
Разликата е все по-осезаема и ние все по-сетивно разбираме, че зад тази наивна игра на думи се простира безпределната пустиня на всепозволеността. А там отново ще ни пресрещне Изкусителят и ние ще приемем Третото му изкушение, ще поревнем Земното царство, ще се възрадваме на Видимото и ще забравим Невидимото, консумеризмът ще стане всеобща, световна религия.
Ставрогин, един персонаж появил се доста късно в проекта на романа „Бесове” /Фьодор Михайлович признава, че го е „извадил от сърцето си”/, радикално ще промени целия замисъл и бесовете, които изначално имат проявления само в политически и социален план, неочаквано се развихрят в душата на харизматичния Боготърсач, Учителят, който възпалява съзнанията на Шатовци: „Ако математически ми докажат, че истината е извън Христа, предпочитам да остана с Христос, а не с истината.”. Но същият този Учител само след няколко години ще си прави каламбури с Боготърсачите: „За да направиш сос от заек, трябва да има заек, за да повярваш в Бога, трябва да има Бог.”
- Вие атеист ли сте? Атеист ли сте сега?
- Да.
- А тогава, преди?
- Също като сега.
Какво се е случило? Какво е предизвикало тази главоломна промяна? Възможно ли е някогашните трепетни признания за вярност, да са били изречени просто от един ерудит, който „говори като вярващ”?... Неведоми са Неговите пътища...
Достоевистите наричат „Бесове” - „обезглавения роман”, заради орязаната, непубликувана глава „У Тихон”. Точно тази „отрязана глава” е в епицентъра на нашия спектакъл. Тя е твърде греховна /става дума за прелюбодеяние с 14 годишно момиченце/, твърде гнусна и ехидно гробовна и точно в това е патосът на Ставрогин – да бръкнеш в най-сакралното, „да убиеш Бога”, както казва самото момиченце, да Го предизвикаш и тогава, навярно, да изпаднеш в Него. „През пропастите, към звездите”, това е неотменния гестус на Достоевски, където всяко възземване се плаща с „човешко, твърде човешко” затъване в калта. Ставрогин и неговите протагонисти, /защото всички в нашия спектакъл „играят” Княза Ставрогин, те са негови варианти, поклонници и жертви/, те заедно ще преминат през неговата изповед и покаяние.
„Те знаят и не знаят,
че действието е страдание
а страданието – действие.”
Т.С. Елиът
Иван Добчев
БЕСОВЕТЕ
– Той ще дойде пак и името му е човекобог.
– Богочовек?
– Не, човекобог. В това е разликата...
Разликата е все по-осезаема и ние все по-сетивно разбираме, че зад тази наивна игра на думи се простира безпределната пустиня на всепозволеността. А там отново ще ни пресрещне Изкусителят и ние ще приемем Третото му изкушение, ще поревнем Земното царство, ще се възрадваме на Видимото и ще забравим Невидимото, консумеризмът ще стане всеобща, световна религия.
Ставрогин, един персонаж появил се доста късно в проекта на романа „Бесове” /Фьодор Михайлович признава, че го е „извадил от сърцето си”/, радикално ще промени целия замисъл и бесовете, които изначално имат проявления само в политически и социален план, неочаквано се развихрят в душата на харизматичния Боготърсач, Учителят, който възпалява съзнанията на Шатовци: „Ако математически ми докажат, че истината е извън Христа, предпочитам да остана с Христос, а не с истината.”. Но същият този Учител само след няколко години ще си прави каламбури с Боготърсачите: „За да направиш сос от заек, трябва да има заек, за да повярваш в Бога, трябва да има Бог.”
- Вие атеист ли сте? Атеист ли сте сега?
- Да.
- А тогава, преди?
- Също като сега.
Какво се е случило? Какво е предизвикало тази главоломна промяна? Възможно ли е някогашните трепетни признания за вярност, да са били изречени просто от един ерудит, който „говори като вярващ”?... Неведоми са Неговите пътища...
Достоевистите наричат „Бесове” - „обезглавения роман”, заради орязаната, непубликувана глава „У Тихон”. Точно тази „отрязана глава” е в епицентъра на нашия спектакъл. Тя е твърде греховна /става дума за прелюбодеяние с 14 годишно момиченце/, твърде гнусна и ехидно гробовна и точно в това е патосът на Ставрогин – да бръкнеш в най-сакралното, „да убиеш Бога”, както казва самото момиченце, да Го предизвикаш и тогава, навярно, да изпаднеш в Него. „През пропастите, към звездите”, това е неотменния гестус на Достоевски, където всяко възземване се плаща с „човешко, твърде човешко” затъване в калта. Ставрогин и неговите протагонисти, /защото всички в нашия спектакъл „играят” Княза Ставрогин, те са негови варианти, поклонници и жертви/, те заедно ще преминат през неговата изповед и покаяние.
„Те знаят и не знаят,
че действието е страдание
а страданието – действие.”
Т.С. Елиът
Иван Добчев
