Програма Достоевски "Изгонването на бесовете" Лицето на ближния ПРЕМИЕРА
Програма Достоевски "Изгонването на бесовете" Лицето на ближния ПРЕМИЕРА
Сценична версия и постановка: Маргарита Младенова
Сценография по идея на: Михаела Добрева, Борис Далчев
Музика: Асен Аврамов
Участват: Албена Георгиева, Александър Тонев, Деян Жеков, Паола Мария Маравиля, Павлина Илова, Мартин Проданов
Сценография по идея на: Михаела Добрева, Борис Далчев
Музика: Асен Аврамов
Участват: Албена Георгиева, Александър Тонев, Деян Жеков, Паола Мария Маравиля, Павлина Илова, Мартин Проданов
Да обичаш цялото човечество е лесно,
трудно е да обичаш грозното лице на ближния.
Ф.М.Достоевски
Проклетият въпрос защо всичките идеи се провалят в човешкото действие няма давност. Той гнети съзнанието до днес и поражда много опити да се открие отговорът, някои направо уродливи. Не е за вярване, че в ХХI век известни фигури настояват да се върне публичното смъртно наказание. Да се върне гилотината.
Максимата „обичай ближния като себе си“ е най-красивият възможен отговор. Но и най-непосилният. Неслучайно я няма сред старозаветните десет божи заповеди – не можеш да обичаш по заповед. Тя не е и новозаветна проповед.
„Обичай другия“ е Христовият вик за спасение, изстрадан от самия него; прозрението му за любовта като единствено възможното контрадействие срещу злото, пропадането, унищожението.
Духът да се изправи срещу беса – единствено възможният заговор в името на доброто.
Уви, Донкихотовските усилия на княз Мишкин да спаси пропадналия ближен не със съвети и поучения, а като поеме неговото страдание с надежда през потъмнелия му лик да просветне първообраза – се провалят. За княза съществува Ти, а за отсрещния – единствено Аз.
Но силата на неговия самоубийствен жест („какво правите със себе си, княже?“) е в това поне за миг, поне докато са заедно – да се събуди у ближния памет за светлината, да го просветли.
След седемгодишен живот на нашата първа театрална версия по „Идиот“, създадена с много любов и поддържана горещо от зрителите на ТР „Сфумато“ – предстои „Лицето на ближния“ като продължение. Един по-събран, по-аскетичен опит, вгледан тревожно в горчивите истини за човека и през героите на Фьодор Михайлович – в самите нас.
Опит, който съзнателно загърбва суетата и врявата, празните масови забавления, самоцелната игра на формите – и прекрачва в зоната на чисти съдържания, на живота като духовно изпитание; завръща театъра към същинското му предназначение. И то с един изключително спят тим от талантливи актьори, посветени на тази висока и трудна материя.
Маргарита Младенова
трудно е да обичаш грозното лице на ближния.
Ф.М.Достоевски
Проклетият въпрос защо всичките идеи се провалят в човешкото действие няма давност. Той гнети съзнанието до днес и поражда много опити да се открие отговорът, някои направо уродливи. Не е за вярване, че в ХХI век известни фигури настояват да се върне публичното смъртно наказание. Да се върне гилотината.
Максимата „обичай ближния като себе си“ е най-красивият възможен отговор. Но и най-непосилният. Неслучайно я няма сред старозаветните десет божи заповеди – не можеш да обичаш по заповед. Тя не е и новозаветна проповед.
„Обичай другия“ е Христовият вик за спасение, изстрадан от самия него; прозрението му за любовта като единствено възможното контрадействие срещу злото, пропадането, унищожението.
Духът да се изправи срещу беса – единствено възможният заговор в името на доброто.
Уви, Донкихотовските усилия на княз Мишкин да спаси пропадналия ближен не със съвети и поучения, а като поеме неговото страдание с надежда през потъмнелия му лик да просветне първообраза – се провалят. За княза съществува Ти, а за отсрещния – единствено Аз.
Но силата на неговия самоубийствен жест („какво правите със себе си, княже?“) е в това поне за миг, поне докато са заедно – да се събуди у ближния памет за светлината, да го просветли.
След седемгодишен живот на нашата първа театрална версия по „Идиот“, създадена с много любов и поддържана горещо от зрителите на ТР „Сфумато“ – предстои „Лицето на ближния“ като продължение. Един по-събран, по-аскетичен опит, вгледан тревожно в горчивите истини за човека и през героите на Фьодор Михайлович – в самите нас.
Опит, който съзнателно загърбва суетата и врявата, празните масови забавления, самоцелната игра на формите – и прекрачва в зоната на чисти съдържания, на живота като духовно изпитание; завръща театъра към същинското му предназначение. И то с един изключително спят тим от талантливи актьори, посветени на тази висока и трудна материя.
Маргарита Младенова
купи билет
20 Септември, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
26 Септември, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
10 Октомври, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
28 Октомври, 19.00 (Основна сцена)
02 / 943 38 90
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя