ПЛАТОНoff

А.П.Чехов

ПЛАТОНoff
А.П.Чехов
Режисьор: Маргарита Младенова, Иван Добчев
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Елица Георгиева, Сузи Радичкова
Музика: Христо Намлиев
Участват: Александър Тонев, Рашко Младенов, Антонио Димитриевски, Биляна Георгиева, Весела Манолова, Добромир Цветков, Иван Николов, Каталин Старейшинска, Кристиян Стоичков, Лора Тенчева, Марин Джишев, Нено Койнарски, Паола Маравиля, Преслав Търпанов, Стефани Андонова, Яна Бобева
ПЛАТОНoff

Автор: А.П.Чехов
Режисьори: Маргарита Младенова, Иван Добчев
Сценография: Венелин Шурелов
Костюмография: Елица Георгиева и Сузи Радичкова
Музика: Христо Намлиев
Участват: Александър Тонев, Рашко Младенов, Антонио Димитриевски, Биляна Георгиева, Весела Манолова, Добромир Цветков, Иван Николов, Каталин Старейшинска, Кристиян Стоичков, Лора Тенчева, Марин Джишев, Нено Койнарски, Паола Маравиля, Преслав Търпанов, Стефани Андонова, Яна Георгиева


ОТ ПЛАТОН ДО ДАНТЕ
      
За двайсетгодишния човек, който има интуиция за предназначение  и проект за живота си да стане Байрон или Христофор Колумб – идеите предхождат нещата, той по вдъхновение е платонист. Защо обаче само няколко години по-късно нашият бъдещ герой е вече антигерой, нещата от живота го притискат, изкушенията изместват идеите и той изпада в без-бащие, без-божие, без-силие, без-смислие. Той се смалява, изчезва неговото абсолютно Аз, обезличава се неговият „образ и подобие“ и от създател този „неопределен“ човек се превръща в разрушител.
Това типично явление /Платонов или Иванов, или Андрей, или Треплев, или Вуйчо Ваньо/ е мишена на Чеховото писане от първата голяма „чернова“ на всичките му следващи пиеси, на която днес търсим жив театрален изказ. Изчезващият човек – голямата тема, голямата болка на Антон Павлович, която изповядваме като наша днес.

Проф. Маргарита Младенова

Тази формулировка отразява нашето прозрение за патоса, който е тласкал 
18-годишния Антоша Чехов да напише онези 220 страници, озаглавени като Безотцовщина /Без-бащие/ Без-божие.
Героите на това Безбожие се мятат всред останките от завещаните им скрижали, градили човешкото в Човека, от изгонването му от Рая, през Реформациите, Революциите, Ницшеанските умъртвявания на Бога, призраците на Комунизма и Анархизма, до днешната гърчеща се в агонията на Всепозволеността либерална демокрация. 18-годишният Чехов сякаш е преживял видението на Йоан на остров Патмос и е видял как горим.
Нашият спектакъл има дързостта да възкреси този Чехов, забравен и през годините заметен под постулатите на психологическия реализъм на Станиславски и Немирович-Данченко.
 
Много по-късно в санаториума Scwarzwald /Черна гора/ в курортното селище Badenweiler, вече 44-годишният Чехов, сломен от дългогодишната си туберкулоза, ще поиска чаша шампанско и с присъщото си черно чувство за хумор ще изрече последния си тост: "Ich sterbe!". Мъртвото му тяло пристига в Москва във вагон за замразени стриди... черната комедия продължава.
                   
Проф. Иван Добчев

 

купи билет
13 Април, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
20 Април, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
17 Май, 19.00 (Основна сцена)
купи билет
25 Май, 19.00 (Основна сцена)
02 / 943 38 90
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя
Comments System WIDGET PACK