Апокриф
наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач Иван Добчев
Апокриф
наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач Иван Добчев
70минути
Музика: Асен Аврамов
Сценография: Иван Добчев
Асистент режисьор: Стилиян Петров, Димитър Сарджев
Фотограф: проф. Цочо Бояджиев
Участват: Алекс Иванов, Ангела Канева, Благовест Мицев, Боян Фераджиев, Валерия Върбанова, Дениза Павлова, Димитър Василев, Елена Траянова, Илиян Номов, Кристиян Стоичков, Мануела Минкова, Марин Джишев, Мартин Проданов, Николай Ганчев, Яна Зайкова, Борис Върбанов, Късин Ванг, Илиян Нонов, Рафаел Бижев, Весела Манолова
Сценография: Иван Добчев
Асистент режисьор: Стилиян Петров, Димитър Сарджев
Фотограф: проф. Цочо Бояджиев
Участват: Алекс Иванов, Ангела Канева, Благовест Мицев, Боян Фераджиев, Валерия Върбанова, Дениза Павлова, Димитър Василев, Елена Траянова, Илиян Номов, Кристиян Стоичков, Мануела Минкова, Марин Джишев, Мартин Проданов, Николай Ганчев, Яна Зайкова, Борис Върбанов, Късин Ванг, Илиян Нонов, Рафаел Бижев, Весела Манолова
АПОКРИФЪТ, който звучи като пророчество
Тези текстове, в които съм се ровил през годините и които неизбежно са ме завръщали в детството, са захранвали въображението и детското ми любопитство към отвъдното, към Онова нещо, което според Радичков „ни вижда целите, а ние му виждаме само окото”.
Моето повторно завръщане към българските апокрифи е провокирано от сполетялата ни чума/пандемия, която има своите аналози във вехтозаветните народни предания. Това винаги се е проявявало като изпитание на човешкото – човешката вяра, човешката воля и човешкото достойнство. Освен като режисьор/сънувач, в този спектакъл аз съм и в ролята на педагога, който „въвежда” младите актьори/студенти във вселенската битка на Доброто и Злото, във въжделенията на светлия Рай, които могат лесно да бъдат объркани с образите на Ада и подведени от пъклените замисли на „новите месии” да влязат в капана на обещанията за телесно блаженство. Защото ситуацията е наистина апокалиптична, както твърди една от жените в нашия спектакъл:
...Нали видиш – на туй „срамниче”, на туй цвете червенко в средата повече няма. Срамът са свършил. А като са свърши срама, иде вече ред и на света да са свършва...Има ли срам – то има и свят. Няма ли го срама – и света смятай си е отишъл!...
Иван Добчев
клас проф. Иван Добчев, ІІ.курс в НАТФИЗ
Тези текстове, в които съм се ровил през годините и които неизбежно са ме завръщали в детството, са захранвали въображението и детското ми любопитство към отвъдното, към Онова нещо, което според Радичков „ни вижда целите, а ние му виждаме само окото”.
Моето повторно завръщане към българските апокрифи е провокирано от сполетялата ни чума/пандемия, която има своите аналози във вехтозаветните народни предания. Това винаги се е проявявало като изпитание на човешкото – човешката вяра, човешката воля и човешкото достойнство. Освен като режисьор/сънувач, в този спектакъл аз съм и в ролята на педагога, който „въвежда” младите актьори/студенти във вселенската битка на Доброто и Злото, във въжделенията на светлия Рай, които могат лесно да бъдат объркани с образите на Ада и подведени от пъклените замисли на „новите месии” да влязат в капана на обещанията за телесно блаженство. Защото ситуацията е наистина апокалиптична, както твърди една от жените в нашия спектакъл:
...Нали видиш – на туй „срамниче”, на туй цвете червенко в средата повече няма. Срамът са свършил. А като са свърши срама, иде вече ред и на света да са свършва...Има ли срам – то има и свят. Няма ли го срама – и света смятай си е отишъл!...
Иван Добчев
клас проф. Иван Добчев, ІІ.курс в НАТФИЗ
