Любовта на Анатол
Артур Шницлер
Любовта на Анатол
Артур Шницлер
110 мин
Превод: Владко Мурдаров
Режисьор: Антон Угринов
Композитор: Калин Николов
Сценография: Александра Йотковска, Борис Далчев
Хореография: Васил Дипчиков
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Веселина Конакчийска, Георги Йовчев, Николай Тибинков, Василена Винченцо, Мадлен Йорданова, Галя Костадинова, Цветина Петрова, Даниана Коева, Лили Гелева
Режисьор: Антон Угринов
Композитор: Калин Николов
Сценография: Александра Йотковска, Борис Далчев
Хореография: Васил Дипчиков
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Веселина Конакчийска, Георги Йовчев, Николай Тибинков, Василена Винченцо, Мадлен Йорданова, Галя Костадинова, Цветина Петрова, Даниана Коева, Лили Гелева
Любовта на Анатол е пиеса за седем любовни епизода от живота на един мъж със седем магнетични жени.
Пренасяйки ни в различни етапи от живота на един млад и атрактивен мъж, наречен Анатол, известният австрийски драматург Артур Шницлер ни потапя в една история, свързана с големите илюзии, които всички ние имаме в Любовта. Темата за илюзията, че искаме да знаем Истината и сме в състояние да я понесем, за това, че сме способни да спазим обещанията си, темата за това, че често се залъгваме, че можем да започнем "на чисто" или пък, че "този път ще е различно" са само част от целия свят, наречен Любовта на Анатол. Една игра на сън и реалност на опиянение и събуждане ще бъде пресъздадена на сцената на театрална работилница Сфумато.
В търсене на Голяма си Любов, Анатол преминава през най-различни болезнени и смешни етапи, катастрофи, триумфи, докато накрая не успява да намери Нея! Дали, обаче тя ще се окаже неговата последна спирка...
Интервю на режисьора Антон Угринов за Програмата
След Хоровод на любовта, правиш Любовта на Анатол по същия автор, Шницлер. Би ли посегнал и към неговата Комедия на прелъстяването, за да стане триптих?
Не зная, но със сигурност Любовта на Анатол е нещо като идейно продължение на Хоровод на любовта. То се игра пет години в Сфумато и решихме да работим пак със същия автор и с по-голямата част от екипа. Повечето актриси от Хоровода участват в Анатол, но момчетата са други – Иво Аръков, който се връща на сцена след 2-годишно прекъсване, и Сотир Мелев, който сега завърши при Маргарита Младенова.
Думата любов присъства и в това заглавие, каква е ролята й в Анатол?
Пиесата показва седем любовни епизода от живота на един мъж със седем различни жени. Те се занимават с илюзиите, които имаме в любовта. Работата по това представление за мен е като терапия – давам си отговори, осмислям, сам преминавам през нови неща като човек, развивам се и разбирам все по-добре автора. Почти всички ситуации от Анатол са се случвали и на мен, и на повечето хора. Но големите автори са големи, защото имат собствени прозрения и правят така, че да разбираш този живот малко по-добре.
Кой всъщност е Анатол?
Един млад мъж, който преживява ситуации, провокирани от различни жени – едната е актриса, другата е богата светска дама, третата е сладко момиче, четвъртата е съпругата... А Анатол е привлекателен, харесван и съвършено незрял и немъдър в това, което наричаме любов. Обаче и ние сме като него, съзнаваме едно, а вършим точно обратното. Той не е някакво изключение и затова ми е толкова интересен. Анатол е всеки от нас.
Какви въпроси си задават героите ти?
Те са свързани с илюзиите. Можем ли да започнем на чисто? Защо, когато сме вътре в една връзка, не виждаме, че тя вече е мъртва, и трябва някой отстрани да ни го каже? А и да ни го каже, ние не вярваме... Защо си мислим, че искаме да знаем истината, след като не можем да я понесем, когато я чуем? Защо имаме тази огромна потребност да смятаме, че сме единствени и изключителни в очите на другия?
А дали на финала ще намерим отговорите на тези въпроси?
Истината е, че колкото и повече да осъзнаваме нещата, си оставаме все така неспособни да се справяме с предизвикателствата на любовта, както и в началото. Независимо, че разбираме всичко, когато сърцето влезе в битка с разума, разумът винаги губи. На мен ми се иска когато човек излиза от това представление, въпреки всичките провали и триумфи на Анатол, да не си казва, че любовта е кошмар, а по-скоро да остане с усещането, че въпреки всичко всеки от нас има нужда и потребност да преминава през нея.
Пренасяйки ни в различни етапи от живота на един млад и атрактивен мъж, наречен Анатол, известният австрийски драматург Артур Шницлер ни потапя в една история, свързана с големите илюзии, които всички ние имаме в Любовта. Темата за илюзията, че искаме да знаем Истината и сме в състояние да я понесем, за това, че сме способни да спазим обещанията си, темата за това, че често се залъгваме, че можем да започнем "на чисто" или пък, че "този път ще е различно" са само част от целия свят, наречен Любовта на Анатол. Една игра на сън и реалност на опиянение и събуждане ще бъде пресъздадена на сцената на театрална работилница Сфумато.
В търсене на Голяма си Любов, Анатол преминава през най-различни болезнени и смешни етапи, катастрофи, триумфи, докато накрая не успява да намери Нея! Дали, обаче тя ще се окаже неговата последна спирка...
Интервю на режисьора Антон Угринов за Програмата
След Хоровод на любовта, правиш Любовта на Анатол по същия автор, Шницлер. Би ли посегнал и към неговата Комедия на прелъстяването, за да стане триптих?
Не зная, но със сигурност Любовта на Анатол е нещо като идейно продължение на Хоровод на любовта. То се игра пет години в Сфумато и решихме да работим пак със същия автор и с по-голямата част от екипа. Повечето актриси от Хоровода участват в Анатол, но момчетата са други – Иво Аръков, който се връща на сцена след 2-годишно прекъсване, и Сотир Мелев, който сега завърши при Маргарита Младенова.
Думата любов присъства и в това заглавие, каква е ролята й в Анатол?
Пиесата показва седем любовни епизода от живота на един мъж със седем различни жени. Те се занимават с илюзиите, които имаме в любовта. Работата по това представление за мен е като терапия – давам си отговори, осмислям, сам преминавам през нови неща като човек, развивам се и разбирам все по-добре автора. Почти всички ситуации от Анатол са се случвали и на мен, и на повечето хора. Но големите автори са големи, защото имат собствени прозрения и правят така, че да разбираш този живот малко по-добре.
Кой всъщност е Анатол?
Един млад мъж, който преживява ситуации, провокирани от различни жени – едната е актриса, другата е богата светска дама, третата е сладко момиче, четвъртата е съпругата... А Анатол е привлекателен, харесван и съвършено незрял и немъдър в това, което наричаме любов. Обаче и ние сме като него, съзнаваме едно, а вършим точно обратното. Той не е някакво изключение и затова ми е толкова интересен. Анатол е всеки от нас.
Какви въпроси си задават героите ти?
Те са свързани с илюзиите. Можем ли да започнем на чисто? Защо, когато сме вътре в една връзка, не виждаме, че тя вече е мъртва, и трябва някой отстрани да ни го каже? А и да ни го каже, ние не вярваме... Защо си мислим, че искаме да знаем истината, след като не можем да я понесем, когато я чуем? Защо имаме тази огромна потребност да смятаме, че сме единствени и изключителни в очите на другия?
А дали на финала ще намерим отговорите на тези въпроси?
Истината е, че колкото и повече да осъзнаваме нещата, си оставаме все така неспособни да се справяме с предизвикателствата на любовта, както и в началото. Независимо, че разбираме всичко, когато сърцето влезе в битка с разума, разумът винаги губи. На мен ми се иска когато човек излиза от това представление, въпреки всичките провали и триумфи на Анатол, да не си казва, че любовта е кошмар, а по-скоро да остане с усещането, че въпреки всичко всеки от нас има нужда и потребност да преминава през нея.