Същият ден
от Стефан Иванов
Същият ден
от Стефан Иванов
60 мин
Режисьор: Естефания Фадул
Музикална среда: Цвета Дойчева
Сценография и костюми: Цвета Дойчева
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Августина Калина Петкова, Надя Керанова
Музикална среда: Цвета Дойчева
Сценография и костюми: Цвета Дойчева
Фотограф: Яна Лозева
Участват: Августина Калина Петкова, Надя Керанова
„Същият ден“ е черна гротеска за абсурда и повтарящите се исторически грешки, в които са замесени клоуни, едновременно невинни и виновни. Те са част от силата, която желае добро, но често създава зло. Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват отново живите 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления. Историята им прелива в скандал между онези, които са отговорни за това повторение. Публиката се превръща в свидетел на травма и рана, която се е отворила на различни места по света през миналия и настоящия век.
Днес ксенофобията и омразата надделяват над състраданието и съчувствието. Отговорността, която носим е по-голяма от всякога. Нужно е да не спираме да разказваме и припомняме колективната ни история. Да се съмняваме и да помним. Паметта е любов.
Историите, които разказват двамата главни герои, са тяхното неспиращо мъчение и тяхното вероятно изкупление. Те също така са и дълбоко заровената вина, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на насилие. За мен беше важно да съпоставя тези сложни теми с ежедневните взаимоотношения между двама души. В същността си това е семейната история на хора, които правят своите трудни избори в сложна ситуация. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез различни форми на разказване, те успяват да покажат пластовете на вината, скръбта и срама. Трагедията на ситуацията им е, че цикълът започва отново и отново всеки ден.“
Естефания Фадул
Проектът е продуциран от ТР "Сфумато" и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, чрез Програмата за българо-американски обмен в областта на театъра, администрирана от Фондация „Арт Офис” и в партньорство с LaGuardia Performing Arts Center, Ню Йорк.
Днес ксенофобията и омразата надделяват над състраданието и съчувствието. Отговорността, която носим е по-голяма от всякога. Нужно е да не спираме да разказваме и припомняме колективната ни история. Да се съмняваме и да помним. Паметта е любов.
Историите, които разказват двамата главни герои, са тяхното неспиращо мъчение и тяхното вероятно изкупление. Те също така са и дълбоко заровената вина, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на насилие. За мен беше важно да съпоставя тези сложни теми с ежедневните взаимоотношения между двама души. В същността си това е семейната история на хора, които правят своите трудни избори в сложна ситуация. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез различни форми на разказване, те успяват да покажат пластовете на вината, скръбта и срама. Трагедията на ситуацията им е, че цикълът започва отново и отново всеки ден.“
Естефания Фадул
Проектът е продуциран от ТР "Сфумато" и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”, чрез Програмата за българо-американски обмен в областта на театъра, администрирана от Фондация „Арт Офис” и в партньорство с LaGuardia Performing Arts Center, Ню Йорк.
02 / 943 38 90
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя
14.00 - 19.00 ч.
почивен ден - неделя