""Идиот“ – за образа на прекрасния човек и лудостта, създаваща истинската любов

Сряда, 22 Ноември 2017, 10:48

Живеем тъкмо в този свят на готови отговори без въпроси, на „по-добре поробете ни, но нахранете ни“, на „свобода и хляб са немислими заедно“, на омраза вместо любов, бяс вместо дух, „дай“ вместо „вземи“, аз вместо ти, удари вместо помилвай, „просто живей“ вместо „за какво да се живее“, на ожесточение вместо страдание, унищожение вместо съзидание“.
Едно от новите заглавия, ожияващо на сцената на Театрална работилница „Сфумато“, се казва „Идиот“ по Достоевски. Повече от век след написването на творбата, тя продължава да буди все така важни за съвремието ни въпроси. Актуални звучат и думите на великия романист, с които определя мотивите за създаването на произведението си:
„Отдавна вече ме измъчваше една мисъл, но се боях да направя от нея роман, защото мисълта е много трудна и аз не съм подготвен за нея, макар че тя е много съблазнителна и ми харесва. Тази идея е да изобразя напълно прекрасния човек. Струва ми се, че не може да има нищо по-трудно от това, особено в наше време… Тази идея се е мярвала и по-рано в някой художествен образ, но само в някой, а нужен е пълен образ.
… Няма нищо по-мъчно на света, особено сега. Всички писатели, не само наши, но дори европейски, щом са се захващали да изобразят положително прекрасния човек – винаги са се отказвали. Защото тази задача е безкрайна. Прекрасното е идеал, а идеалът – нито нашият, нито този на цивилизована Европа – далеч още не се е изградил“.
Постановката ни кара да си спомним мечтата за „положително прекрасния човек“, за вечната борба на любовта с ненавистта. Интересното тук е, че този съвършен образ е нужен на всеки… неслучайно Княз Мишкин е наричан на няколко пъти „Княз Христос“. Тези лъчезарни личности, които обществото нарича понякога „идиоти“, носят истинската любов и истинската светлина на човешкия дух.
Парадоксът, пред който ни изправя „Идиот“, се поражда от факта, че добрият човек може да изглежда луд в очите на другите. А с това започва и приключва трагичната история за погубването на чистите и предани души.
„- Защо си дошъл да ни пречиш? … Какво е виновна слабата душа, че не е по силите й да побере толкова страшни дарове? … Върви си и не идвай повече никога!“.
Не пропускайте една от най-великите истории за всички времена, възкръсваща на сцената на „Сфумато“ и в сърцата на прекрасните актьори: Албена Георгиева, Бюрхан Керим, Георги А. Богданов, Румен Драганов, Виттория Николова, Димитър Илиев, Александър Караколев, Александър Тонев, Георги Сиркатов, Радина Кърджилова.
 
Всички новини