Бeзкомпромисна режисура на Иван Добчев за „СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА БИТАКА“
Има, слава Богу, все още в българския театър, една безкомпромисна порода режисьори. Те не се поддават на статуквото, те имат своя ясна цел, своя посока. Имат мисия и я следват, независимо от вкусове и конюктура. Те правят театър не заради награди, а заради вътрешната си потребност, и заради самия Театър. Такъв режисьор е единият от основателите на ТР „Сфумато “ – Иван Добчев.
Има, слава Богу, все още в световната литература, една безкомпромисна порода автори. Те не се поддават на статукво, те имат своя ясна цел, своя посока. И я следват, независимо от вкусове и конюктура. Те пишат не заради награди, азаради вътрешната си потребност, и заради самата Литература. Такава писателка е беларуската Нобелистка Светлана Алексиевич.
Цяло щастие е, че Добчев и Алексиевич са от едно поколоение, че споделят сходни ценности, че в работата си успяват да се противопоставят на Системата до степен, че стават системни грешки, които не могат да бъдат изплюти (защото са талантливи) и макар и неохотно, биват признавани. В романите си, в които липсва художествена измислица Алексиевич громи и разобличава прокажното зло, убило стотици милиони, и увредило на генетично ниво поколения след тях, нанесло преки и косвени щети на милиарди. Романите й са спирани, забранявни, антемосвани. Част от спектаклите на Добчев са спирани по волята на партийни велможи и църковни деятели. Срещата им е неибезжна Добчев театрализира романа й „Време секънд хенд“ на сцента на Сфумато. Резултатът е искрен, краен, болезнен, оголен до нерв спектакъл, в който актьорите не просто играят, а живеят, дишат, кървят, страдат, фанатично защитават и още по – фанатично отричат неща, в които вярват. Това е спектакъл-откровение, спектакъл–равносметка за неизкоренимия тип човек, наречен „хомо советикус“. Гледайте спектакъла заради себе си. Обърнете специално внимание на актрисите Неда Спасова и Василена Винченцо. Ще се влюбите в таланта им, и с право.
Всички новини
Има, слава Богу, все още в световната литература, една безкомпромисна порода автори. Те не се поддават на статукво, те имат своя ясна цел, своя посока. И я следват, независимо от вкусове и конюктура. Те пишат не заради награди, азаради вътрешната си потребност, и заради самата Литература. Такава писателка е беларуската Нобелистка Светлана Алексиевич.
Цяло щастие е, че Добчев и Алексиевич са от едно поколоение, че споделят сходни ценности, че в работата си успяват да се противопоставят на Системата до степен, че стават системни грешки, които не могат да бъдат изплюти (защото са талантливи) и макар и неохотно, биват признавани. В романите си, в които липсва художествена измислица Алексиевич громи и разобличава прокажното зло, убило стотици милиони, и увредило на генетично ниво поколения след тях, нанесло преки и косвени щети на милиарди. Романите й са спирани, забранявни, антемосвани. Част от спектаклите на Добчев са спирани по волята на партийни велможи и църковни деятели. Срещата им е неибезжна Добчев театрализира романа й „Време секънд хенд“ на сцента на Сфумато. Резултатът е искрен, краен, болезнен, оголен до нерв спектакъл, в който актьорите не просто играят, а живеят, дишат, кървят, страдат, фанатично защитават и още по – фанатично отричат неща, в които вярват. Това е спектакъл-откровение, спектакъл–равносметка за неизкоренимия тип човек, наречен „хомо советикус“. Гледайте спектакъла заради себе си. Обърнете специално внимание на актрисите Неда Спасова и Василена Винченцо. Ще се влюбите в таланта им, и с право.