Жената е рибя кост гостува на Сфумато
Участват: Дайяна Димитрова, Елица Йовчева, Елица Костова
Режисура: Елица Йовчева
Сценична адаптация: Мариела Костова
Сценография и костюми: Александра Йотковска
Музикална среда: Светослав Димитров
Фотография: Мария Цветкова
Премиерното представление гостува на Театрална работилница "СФУМАТО" на 28.04 от 19.00ч. на Основна сцена.
Оставам на разположение при необходимост.
В »Жената е рибя кост» е представен събирателен образ на женската същност, включвайки красотата в различни нейни прояви: женския нрав, светоусещане, стремежи, морални ценности, женската сила и слабост. Прегръща се идеята за преоткриване на женския свят през призмата на реалното и мистичното подчинени на греховност и пречистване. Героините изминават пътя към себе си през осъзнаването и разкаянието. Единството на образа е подплатено с различни проявления на женската природа: изкушение, любов, греховност, вяра, жертвоготовност. Жената е многопластов, пъстър, изменчив, но и вечен образ. Режисьорът индиректно задава въпроса до колко всичко това е запазено, пренесено през времето и намерило отклик в съвремието и съвременната жена. Едно докосване до непреходното творчество на Йордан Йовков и силата на актуалността му в съвремието.
Образите са пресъздадени от три актриси под формата на монолози обединени в един цялостен замисъл. Текстът е максимално непроменен, като е преработен, за да може монологът да се води от първо лице, единствено число.
Поведението на персонажите е активно, подплатено с драматизъм. Отправна точка на съвременните търсения на творческия екип е да погледне през очите на всяка една от героините и да докосне публиката, потапяйки я в интимния свят на образите. Всяка една е ярка, различна и в същото време близка и съпоставима с останалите, за да изградят един общ образ на женската красота, сила и същевременно слабост. Пиесата е един опит чрез Йовковите героини да се премине през времето и пространството и да се съпреживее и съхрани вечния женски образ, който винаги е предпоставка за дебати и философски размишления, защото , както казва Йордан Йовков «Жената е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш».
Всички новини
Режисура: Елица Йовчева
Сценична адаптация: Мариела Костова
Сценография и костюми: Александра Йотковска
Музикална среда: Светослав Димитров
Фотография: Мария Цветкова
Премиерното представление гостува на Театрална работилница "СФУМАТО" на 28.04 от 19.00ч. на Основна сцена.
Оставам на разположение при необходимост.
В »Жената е рибя кост» е представен събирателен образ на женската същност, включвайки красотата в различни нейни прояви: женския нрав, светоусещане, стремежи, морални ценности, женската сила и слабост. Прегръща се идеята за преоткриване на женския свят през призмата на реалното и мистичното подчинени на греховност и пречистване. Героините изминават пътя към себе си през осъзнаването и разкаянието. Единството на образа е подплатено с различни проявления на женската природа: изкушение, любов, греховност, вяра, жертвоготовност. Жената е многопластов, пъстър, изменчив, но и вечен образ. Режисьорът индиректно задава въпроса до колко всичко това е запазено, пренесено през времето и намерило отклик в съвремието и съвременната жена. Едно докосване до непреходното творчество на Йордан Йовков и силата на актуалността му в съвремието.
Образите са пресъздадени от три актриси под формата на монолози обединени в един цялостен замисъл. Текстът е максимално непроменен, като е преработен, за да може монологът да се води от първо лице, единствено число.
Поведението на персонажите е активно, подплатено с драматизъм. Отправна точка на съвременните търсения на творческия екип е да погледне през очите на всяка една от героините и да докосне публиката, потапяйки я в интимния свят на образите. Всяка една е ярка, различна и в същото време близка и съпоставима с останалите, за да изградят един общ образ на женската красота, сила и същевременно слабост. Пиесата е един опит чрез Йовковите героини да се премине през времето и пространството и да се съпреживее и съхрани вечния женски образ, който винаги е предпоставка за дебати и философски размишления, защото , както казва Йордан Йовков «Жената е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш».