Те са от онзи особен вид актриси, покрай които суетата минава без да се докосне до тях. Не присъстват в хроники и лайфстайл събития, не попадат под прицела на жълтите медии. Те не държат да привличат внимание върху себе си, те са отдадени на театъра, трудолюбиви, талантливи. Те приемат славата, успехите, признанието на колегите си със съвсем лека усмивка, те не се възгордяват, те не блестят в светски разговори. Но за сметка на това сияят на сцената. Защото не само работят, а дишат и живеят театър. Те са работили много, много, много, за да станат това, което са сега. Минали са през съмнения и колебания. Те са с различно излъчване, различен натюрел. Общото между тях е безспорния им талант, както и факта, че този талант е бил забелязан от основателите на Театрална Работилница „Сфумато“ и те са станали част от пишещата се история на този театър. Те са Невена Калудова, Маргита Гошева и Елена Димитрова. Те са майките – убийци в спектакъла на Иван Добчев „Медея – майка ми“. Историите са истински, документални, автентични. Попитахме ги как се играе майка, което е убила/продала/изоставила/абортирала детето си? Успяваш ли да не я съдиш, какво от себе ѝ даваш, какво взимаш от нея?
Ето фрагменти от отговорите им.
Елена Димитрова, станала майка само преди година:
В “ Медея, майка ми“ моят монолог е на едно момиче, израснало в домове за сираци и станало жертва на трафик. По-скоро моята роля е свързана с последствията от изоставянето на децата, но въпреки това мислено съм минала през историите на майките, принудени да оставят/продадат/абортират/убият детето си. Всъщност изоставените деца на свой ред имат шанс да се превърнат в същите изоставящи/абортиращи/убиващи и така до безкрай. След раждането на Леа, докато бях в родилния дом и слушах плача на бебетата през нощта, много си мислех за тези деца /оставените/. И за една история, която ми разказа една майка – как когато е в била в родилното след раждането на детето си, се е разхождала през нощта от безъние и е стигнала до залата, в която са плачели много деца. Попитала е защо не идват майките. Отговорили са ѝ , че това са изоставените деца. И сещайки се за тази история, настръхвах, мислейки си какво е наистина това – да си тръгнеш без детето си от болницата и просто да продължиш живота
Невена Калудова, майка на две деца – момче и момиче:
Моята героиня, осъдена на 2 години затвор за убийството на двете си деца по време на раждане, е ЖЕРТВА. И си мисля, че и аз сигурно щях да го направя ако бях на нейно място. И аз нямаше да издържа на униженията, на съпруга, който я е пребивал (а може би продължава да го прави…), на родителите му, които я презират и обвиняват за упадъка на сина им, на страховитото мълчание на обществото. Но най-страшното е, че тя е „израстнала в такова семейство“. Този „навик“ я кара да приема нещата за нормални. Именно той е същинският капан, от който и аз, и никой не би могъл да се измъкне. Изпитвам жесток, болезнен гняв към всички, които я обвиняват, към тези които са превърнали МАЙКАТА в ЧУДОВИЩЕ. Така и разказвам историята ѝ. И искам хората в публиката да разберат, че обвиняемите сме НИЕ. Дължа го на моята ГЕРОИНЯ. Дължа и го като жена, която е получила и любов и уважение в живота. А от своя страна, радомирската Медея ме кара да възпитавам собствените ми деца в независим дух и сила да отстояват щастието и достойнсвото си.
Маргита Гошева, майка на син:
В живота си нямам подобен случай, нито в моя личен, нито около себе си. Въпреки това се опитвам да разбирам и защитавам жената, чиято истинска история изричам на сцената. Усещам, мисля, истински горчилката, насъбрана и довела до решението да продаде детето си. Знам, че нямам право да я съдя, нито мога да я оправдая докрай. Допирната ми точка с нея е гнева към “съдбата” и безисходицата, която тласка към недостойни решения. Това поне го познавам добре. Човек е в състояние винаги да намери оправдание за действията си, но има нещо в него, което никога не лъже. Съвестта е може би единственото доказателство за съществуването на Бог.
МЕДЕЯ- МАЙКА МИ.
От Иван Добчев в съавторство със Стефан Иванов
Постановка Иван Добчев и Маргарита Младенова
Сценография и костюми Даниела Олег Ляхова
Музика Асен Аврамов
Участват: Елена Димитрова, Невена Калудова, Маргита ГошеваДимитър Николов, Христо Ушев, Ивайло Драгиев, Антонио Димитриевски, Станисла Ганчев
Фото: Симон Варсано
Билети на касата на театър „Сфумато“, на тел 02/944 01 27 и 02/ 943 38 90, всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук:
.jpg)